Безсъници
Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици,
в тях сбрали моите безсъници.
Преместват и ме вписват другаде,
вменяват ми тоз свят невидим,
безцветен, евтин, прозаичен,
без дума, без език ритмичен,
и смесват ми реалност без илюзия -
несвойска почва за прелюдия...
По навик повече , отколкото по другост...
По ръб на равновесие ли или лудост?...
Емоции и случване, без сън обричам,
на бавни глътки тръпчиво отпивам...
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици,
в тях сбрали моите безсъници.
Преместват и ме вписват другаде,
вменяват ми тоз свят невидим,
безцветен, евтин, прозаичен,
без дума, без език ритмичен,
и смесват ми реалност без илюзия -
несвойска почва за прелюдия...
По навик повече , отколкото по другост...
По ръб на равновесие ли или лудост?...
Емоции и случване, без сън обричам,
на бавни глътки тръпчиво отпивам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
