Нашепват устните ми приказки
от бъдещето проектирани.
Очите ми са позив истински -
гмуркачи паметно невидими.
От синьо и море са стъкленици,
в тях сбрали моите безсъници.
Преместват и ме вписват другаде,
вменяват ми тоз свят невидим,
безцветен, евтин, прозаичен,
без дума, без език ритмичен,
и смесват ми реалност без илюзия -
несвойска почва за прелюдия... ...