21 jul 2011, 20:48

Безсъници

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

 

Знам, че някой на другия край на планетата

като мен буден в дългите нощи лежи.

Най-реално с невидими нишки оплетени,

две души се четат по безсънни очи.

 

Без стените излишни, градени от думите,

на един непонятен за други език,

ние мълком си пишем. До болка е хубаво

да се срещнем в разтеглен столетия миг.

 

Твои чувства долавям в почерка на вятъра,

ти за мене гадаеш в топъл мирис на дъжд.

Километри пробягват и сливат се атоми

в елемента душа. Със сърце на жена, с ум на мъж…

 

 

© Елена Желева. 10.07.2011 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Желева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...