21 июл. 2011 г., 20:48

Безсъници

1.3K 0 5

 

Знам, че някой на другия край на планетата

като мен буден в дългите нощи лежи.

Най-реално с невидими нишки оплетени,

две души се четат по безсънни очи.

 

Без стените излишни, градени от думите,

на един непонятен за други език,

ние мълком си пишем. До болка е хубаво

да се срещнем в разтеглен столетия миг.

 

Твои чувства долавям в почерка на вятъра,

ти за мене гадаеш в топъл мирис на дъжд.

Километри пробягват и сливат се атоми

в елемента душа. Със сърце на жена, с ум на мъж…

 

 

© Елена Желева. 10.07.2011 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...