21 июл. 2011 г., 20:48

Безсъници

1.3K 0 5

 

Знам, че някой на другия край на планетата

като мен буден в дългите нощи лежи.

Най-реално с невидими нишки оплетени,

две души се четат по безсънни очи.

 

Без стените излишни, градени от думите,

на един непонятен за други език,

ние мълком си пишем. До болка е хубаво

да се срещнем в разтеглен столетия миг.

 

Твои чувства долавям в почерка на вятъра,

ти за мене гадаеш в топъл мирис на дъжд.

Километри пробягват и сливат се атоми

в елемента душа. Със сърце на жена, с ум на мъж…

 

 

© Елена Желева. 10.07.2011 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Желева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...