Безсъници
Знам, че някой на другия край на планетата
като мен буден в дългите нощи лежи.
Най-реално с невидими нишки оплетени,
две души се четат по безсънни очи.
Без стените излишни, градени от думите,
на един непонятен за други език,
ние мълком си пишем. До болка е хубаво
да се срещнем в разтеглен столетия миг.
Твои чувства долавям в почерка на вятъра,
ти за мене гадаеш в топъл мирис на дъжд.
Километри пробягват и сливат се атоми
в елемента душа. Със сърце на жена, с ум на мъж…
© Елена Желева. 10.07.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Желева Всички права запазени
