Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади
сонатата на тишината пее.
Събирам нощ в шума на листопада,
защото след това ще онемея.
Измислям си легенди, че те има
в легенди за Орфей и Евридика.
И трупам тишина от много зими,
когато тишината ме повика. ...