Безсъници
Понякога от липси ми е тъмно
и скитат се в ефира персеиди*.
Очаквам зад прозореца да съмне
поне за малко само да те видя.
В градината на мъртвите цикади
сонатата на тишината пее.
Събирам нощ в шума на листопада,
защото след това ще онемея.
Измислям си легенди, че те има
в легенди за Орфей и Евридика.
И трупам тишина от много зими,
когато тишината ме повика.
Измислям те в случайни мелодрами,
в усмихнатото лято на цветята.
Рисувам сън с увяхващи циклами
по нощните прозорци на тъгата.
Оскъдиците в моя път са стръмни
и пламъкът отвътре е невидим.
Очаквам зад прозореца да съмне -
не ми се спи и сричам персеиди.
* Метеори от съзвездието Персей
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
