9 sept 2007, 14:51

Безсъници за обич 

  Poesía
662 0 8

Полунощно ме драскат безсъници

и надничат в зеничните пропасти

на очите ми, чакащи съмване -

избледнява на светлото образа.

Онзи образ, изрязан във липсата,

сърцебийно пулсираща в мене.

Облепен по стените на мислите.

Акостирал нахално на кея,

във морето от сънища, чакайки

да направя хартиени лодки

от всички късове дневни реалности.

И да плувам към него безропотно.

Да му нося чували с копнежност.

Виолетово галещи нощи.

Пълни мрежи с романтика звздна.

И да моля през сълзи за още.


Пълнолунно вият в мене безсъници,

заглушаващи сънните песни.

През главата ми крачат безумици,

всеки разум готови да бесят.

А звездите жужат от прегряване

като крушки, в небето запалени.

Безлюбовно нощта разболява се

и луната без страст се разваля.

Във душата без обич кошмарно е -

ден и мрак на вълни се преливат

по брега на болезнено чакане -

за Любов, за да бъда щастлива.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??