Безсъници за обич
Полунощно ме драскат безсъници
и надничат в зеничните пропасти
на очите ми, чакащи съмване -
избледнява на светлото образа.
Онзи образ, изрязан във липсата,
сърцебийно пулсираща в мене.
Облепен по стените на мислите.
Акостирал нахално на кея,
във морето от сънища, чакайки
да направя хартиени лодки
от всички късове дневни реалности.
И да плувам към него безропотно.
Да му нося чували с копнежност.
Виолетово галещи нощи.
Пълни мрежи с романтика звздна.
И да моля през сълзи за още.
Пълнолунно вият в мене безсъници,
заглушаващи сънните песни.
През главата ми крачат безумици,
всеки разум готови да бесят.
А звездите жужат от прегряване
като крушки, в небето запалени.
Безлюбовно нощта разболява се
и луната без страст се разваля.
Във душата без обич кошмарно е -
ден и мрак на вълни се преливат
по брега на болезнено чакане -
за Любов, за да бъда щастлива.
© Инна All rights reserved.
