На залеза окото ослепя.
Дърветата - разплакани гиганти,
ми шепнат да остана, да не спя
под нощната раздипляща се мантия.
И ето, буден поривът стои,
съмнения кръжат със стъпки глухи,
от прашния сандък пълзят мечти
и спомени далечни - за разтуха.
Една лъжа с измамен ореол
пристъпва като дръзка непозната,
един копнеж отново крачи гол,
една любов струи - къс старо злато. ...