Безсъние
На залеза окото ослепя.
Дърветата - разплакани гиганти,
ми шепнат да остана, да не спя
под нощната раздипляща се мантия.
И ето, буден поривът стои,
съмнения кръжат със стъпки глухи,
от прашния сандък пълзят мечти
и спомени далечни - за разтуха.
Една лъжа с измамен ореол
пристъпва като дръзка непозната,
един копнеж отново крачи гол,
една любов струи - къс старо злато.
Изнизва се от мрака огнен миг,
искри минута, после съкрушено
надава див, почти предсмъртен вик -
илюзията пак е разрушена.
А с лунен блясък смее се нощта,
танцуват валс звездите - пеперуди...
О, Господи, сега ако заспя,
прати ми болка. Тя ще ме събуди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
