bibata (Зорница Аламанчева)
66 295
2 abr 2008, 12:16

Безсъние 

  Poesía » Versos blancos
1120 2 6

Тази нощ не можех да спя,

а ти спеше, като невинно ангелче.

Гледах те...

Изучавах извивките на тялото ти,

на лицето, така измамно близко -

пропадайки в съня,

ти избяга от мен.

Боже, колко красота има

във формите, които въплътяваш!

Изумително е със каква невинност

просто ми се доверяваш...

Лицето ти, извърнато на една страна,

линията на скулите, очите и устните...

Тялото ти бе пълно с леко дихание

и мен ме бе страх - да не го наруша.

Когато във съня си ме прегърна,

увивайки се нежно - усетих

пулса на твоя живот.

Туптеше ли, туптеше...

И беше чудо, че сега си до мен!

Боже - колко нетрайно е това щастие.

Гледах те...

И не можех да спра да те обичам!

© Зорница Аламанчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??