Безсъние
Тази нощ не можех да спя,
а ти спеше, като невинно ангелче.
Гледах те...
Изучавах извивките на тялото ти,
на лицето, така измамно близко -
пропадайки в съня,
ти избяга от мен.
Боже, колко красота има
във формите, които въплътяваш!
Изумително е със каква невинност
просто ми се доверяваш...
Лицето ти, извърнато на една страна,
линията на скулите, очите и устните...
Тялото ти бе пълно с леко дихание
и мен ме бе страх - да не го наруша.
Когато във съня си ме прегърна,
увивайки се нежно - усетих
пулса на твоя живот.
Туптеше ли, туптеше...
И беше чудо, че сега си до мен!
Боже - колко нетрайно е това щастие.
Гледах те...
И не можех да спра да те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зорница Аламанчева Всички права запазени
