Безсъние

28 feb 2012, 13:18

Poesía » Otra

731 0 7

Когато затихнат отвън гласовете

и стъпките спрат да разсичат покоя,

човекът, загледан как лампата свети,

отново остава със мислите свои!

Струи светлината през вестник прочетен.

И едрите думи замислено дремят.

А нейде оттатък светът още крета

със своите тежки житейски проблеми...

Човекът на нара, с ръце под главата,

отново е буден и сън не го хваща.

Той поглед е вперил отсреща в стената,

където хлебарка мустаци поклаща...

Човекът не бърза очи да затвори,

защото отново го дебнат кошмари.

Той нощем със своята съвест говори.

И пак се завръща към спомени стари...

Човекът е буден. Безсънните нощи

за него са всичко – и съд, и присъда.

Единствено те притесняват го още.

И с тях насаме е осъден да бъде...

Отвън просветлява... Очи той притваря.

И знае, че скоро врата ще изтрака –

отново, отново денят се повтаря...

И той затова с безразличие чака...

Човекът не чува светът как се буди

отвъд – зад оградата с телена мрежа...

От себе си всяка надежда прокудил,

той мисли си вените как да пререже...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.