Безсъние
Нахапан от комар и спомени,
не мога да заспя. Въртя се.
Напразно гоних леприконите.
Оставам беден. Друг да търси
митологичните създания
под детелините хибриди.
Сърце щом искам да остане,
ще трябва сам да си отида.
Огньове стига съм наклаждал,
щом ни един не стопли мене.
Море не утолява жаждата.
Изпих достатъчно. Солено е.
Любов?! Абстрактно съществително.
Ни цвят, ни визия, ни форма.
Поредната измама зрителна,
от сънищата ми изкормена.
Сега не ми се спи. Въртя се.
Очаква ме последна гара.
А влакът е за двама. Късен е.
Какво ме хапе пак?
Убих комара.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартин Спасов Todos los derechos reservados
Нещо много тъжно, финала на което ме накара да се усмихна.
