27 jul 2012, 22:12

Безсъние 

  Poesía
1123 1 5


Нахапан от комар и спомени,
не мога да заспя. Въртя се.
Напразно гоних леприконите.
Оставам беден. Друг да търси
митологичните създания
под детелините хибриди.
Сърце щом искам да остане,
ще трябва сам да си отида.
Огньове стига съм наклаждал,
щом ни един не стопли мене.
Море не утолява жаждата.
Изпих достатъчно. Солено е.
Любов?! Абстрактно съществително.
Ни цвят, ни визия, ни форма.
Поредната измама зрителна,
от сънищата ми изкормена.
Сега не ми се спи. Въртя се.
Очаква ме последна гара.
А влакът е за двама. Късен е.
Какво ме хапе пак?
Убих комара.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много, много ми хареса всичко, което прочетох!
  • Нещо много тъжно, финала на което ме накара да се усмихна.
    Силен, щом може да убие комара...
  • Философско...
    Поздравления!
  • "Сърце щом искам да остане,
    ще трябва сам да си отида."!!!!!!!!!!
    Рано си помъдрял, стиховете ти го показват, Марти!
  • Липсваха ми твоите стихове, Марти, сечеш словото като със сабя френгия, страхотно си го написал!
Propuestas
: ??:??