Безсъние
Нахапан от комар и спомени,
не мога да заспя. Въртя се.
Напразно гоних леприконите.
Оставам беден. Друг да търси
митологичните създания
под детелините хибриди.
Сърце щом искам да остане,
ще трябва сам да си отида.
Огньове стига съм наклаждал,
щом ни един не стопли мене.
Море не утолява жаждата.
Изпих достатъчно. Солено е.
Любов?! Абстрактно съществително.
Ни цвят, ни визия, ни форма.
Поредната измама зрителна,
от сънищата ми изкормена.
Сега не ми се спи. Въртя се.
Очаква ме последна гара.
А влакът е за двама. Късен е.
Какво ме хапе пак?
Убих комара.
© Мартин Спасов All rights reserved.
Нещо много тъжно, финала на което ме накара да се усмихна.
