6 feb 2024, 8:53

Безсъние

  Poesía » Otra
805 0 0

Безсъние
                на "колегата"
 
Дали от стари времена, 
                легендата твърди,
че ако някой хортувал, 
                мислил е за теб,
дори не чул сплетните, 
                но ухото ти черви...!
Малка фейо,
        това е моето 
                послание!
Когато се събудиш в 
                    нощите 
                        студени,
а парят устните – 
        напукани от 
                   Самота,
да знаеш – 
        целувал ги е 
                онзи бурлак,
в съня ти до насита,
            че тъй 
                на думи и 
                        наяве,
не мога обичта си да изкажа!


1:00 ч. 06.11.2002 г.                Стоян Койчев - Шани
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...