6 feb 2024, 8:53

Безсъние

  Poesía » Otra
797 0 0

Безсъние
                на "колегата"
 
Дали от стари времена, 
                легендата твърди,
че ако някой хортувал, 
                мислил е за теб,
дори не чул сплетните, 
                но ухото ти черви...!
Малка фейо,
        това е моето 
                послание!
Когато се събудиш в 
                    нощите 
                        студени,
а парят устните – 
        напукани от 
                   Самота,
да знаеш – 
        целувал ги е 
                онзи бурлак,
в съня ти до насита,
            че тъй 
                на думи и 
                        наяве,
не мога обичта си да изкажа!


1:00 ч. 06.11.2002 г.                Стоян Койчев - Шани
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Койчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...