Feb 6, 2024, 8:53 AM

Безсъние

  Poetry » Other
796 0 0

Безсъние
                на "колегата"
 
Дали от стари времена, 
                легендата твърди,
че ако някой хортувал, 
                мислил е за теб,
дори не чул сплетните, 
                но ухото ти черви...!
Малка фейо,
        това е моето 
                послание!
Когато се събудиш в 
                    нощите 
                        студени,
а парят устните – 
        напукани от 
                   Самота,
да знаеш – 
        целувал ги е 
                онзи бурлак,
в съня ти до насита,
            че тъй 
                на думи и 
                        наяве,
не мога обичта си да изкажа!


1:00 ч. 06.11.2002 г.                Стоян Койчев - Шани
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Койчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...