4 sept 2021, 0:46

Безсъние при пълнолуние 

  Poesía » De amor
1037 1 1

Безсъние при пълнолуние

 

Кой запали над Земята

магнетичната Луна

и изпълни тъмнината

със магична светлина?...

 

С право на Съдба всевластна

кой поведе ме навън

лунатично в тази ясна

нощ –лишавайки от сън?...

 

Във загаснало огнище

бих разровил пепелта

и с вълшебство, като нищо,

там ще пламне пак жарта...

 

Пред разпаления огън

с радост, че съм още жив

осъзнал бих, че не много

трябва ми да съм щастлив...

 

Може би в нощта безсънна

падаща над мен звезда

и Съдбата безразсъдна –

сбъдват моята Мечта...

 

А Любов от памтивека,

във безсъние и сам

искам страстно аз и нека –

дойде  да ѝ се отдам..

 

... Но по пътя до Земята

в дебрите на Вечността –

знам ще изгори Звездата

и със нея Любовта...

 

А в Живота нямам право

да опитам с опит нов –

Боже мой и как тогава

ще живея безЛюбов!...

 

.... Кой запали днес Луната

на небесният харман?...

С нея ли сигнал ми прати,

но остана не разбран?!...

 

03.09.2021.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Пред разпаления огън
    с радост, че съм още жив
    осъзнал бих, че не много
    трябва ми да съм щастлив."!

    Прекрасно послание, че вдишването на живота е най-истинското щастие!
Propuestas
: ??:??