4.09.2021 г., 0:46

Безсъние при пълнолуние

1.3K 1 1

Безсъние при пълнолуние

 

Кой запали над Земята

магнетичната Луна

и изпълни тъмнината

със магична светлина?...

 

С право на Съдба всевластна

кой поведе ме навън

лунатично в тази ясна

нощ –лишавайки от сън?...

 

Във загаснало огнище

бих разровил пепелта

и с вълшебство, като нищо,

там ще пламне пак жарта...

 

Пред разпаления огън

с радост, че съм още жив

осъзнал бих, че не много

трябва ми да съм щастлив...

 

Може би в нощта безсънна

падаща над мен звезда

и Съдбата безразсъдна –

сбъдват моята Мечта...

 

А Любов от памтивека,

във безсъние и сам

искам страстно аз и нека –

дойде  да ѝ се отдам..

 

... Но по пътя до Земята

в дебрите на Вечността –

знам ще изгори Звездата

и със нея Любовта...

 

А в Живота нямам право

да опитам с опит нов –

Боже мой и как тогава

ще живея безЛюбов!...

 

.... Кой запали днес Луната

на небесният харман?...

С нея ли сигнал ми прати,

но остана не разбран?!...

 

03.09.2021.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Пред разпаления огън
    с радост, че съм още жив
    осъзнал бих, че не много
    трябва ми да съм щастлив."!

    Прекрасно послание, че вдишването на живота е най-истинското щастие!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....