Безсъние при пълнолуние
Кой запали над Земята
магнетичната Луна
и изпълни тъмнината
със магична светлина?...
С право на Съдба всевластна
кой поведе ме навън
лунатично в тази ясна
нощ –лишавайки от сън?...
Във загаснало огнище
бих разровил пепелта
и с вълшебство, като нищо,
там ще пламне пак жарта...
Пред разпаления огън
с радост, че съм още жив
осъзнал бих, че не много
трябва ми да съм щастлив...
Може би в нощта безсънна
падаща над мен звезда
и Съдбата безразсъдна –
сбъдват моята Мечта...
А Любов от памтивека,
във безсъние и сам
искам страстно аз и нека –
дойде да ѝ се отдам..
... Но по пътя до Земята
в дебрите на Вечността –
знам ще изгори Звездата
и със нея Любовта...
А в Живота нямам право
да опитам с опит нов –
Боже мой и как тогава
ще живея безЛюбов!...
.... Кой запали днес Луната
на небесният харман?...
С нея ли сигнал ми прати,
но остана не разбран?!...
03.09.2021.
© Коста Качев All rights reserved.
с радост, че съм още жив
осъзнал бих, че не много
трябва ми да съм щастлив."!
Прекрасно послание, че вдишването на живота е най-истинското щастие!