Безсънна е нощта
В мисли разни
Даже бесни ний се губим
В пагубност дори
Кожата нежна 
Лъчисти езера
В очите дълбоки 
Празно е наоколо 
Дори Тишината натежава 
Капка мускус по дланта
И Еротика в Червено 
Падение на Страстите
До безобразие.
Стон и после взрив. 
Междугалактически спад 
Луната чак от срам се покри 
Съзвездията дори се пренаредиха с гром 
Изгревът се отлага за неограничено Време 
То пък реши че ще спре 
Дори Божествата
Постаиха дъх
И буря им запратиха
За фон 
Интерлюдията застина
Във вечен покой 
Ези и Тура за залога
Се бият 
Мрак и полярна нощ 
Безсънно е до безбожност дори 
А Планетите на хазарт се осланят