30 oct 2009, 0:13

Безтегловност

  Poesía
916 0 13

 


Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.

Играят дама, начертана с тебешир,
по тротоарите подскачащи надежди.
Препускащ хаос на суетен панаир
са мислите ми - кукувича прежда.

Преглъща тишина бетонният панел.
Безлика крепост, карма и опора.
И крият се, достигнали предел,
минутите. Любовница - умората.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Найденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имах едно стихотворение писано много отдавна, Бела - "И Пак" - сега ще импровизирам по спомени:

    Странен сън
    тази нощ сънувах.
    Чаша кадифен
    коняк.
    Две устни
    топлина попиват...
    Желание за миг
    лудуване.
    И после,
    пак...
    и пак...
    и пак...
  • Обичам метафорите ти!
  • Казах го и повтарям - цветен изказ, невероятни метафори, стихът е напълно мой... Поздрав, Найдене!
  • Благодаря!
  • Адмирации!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...