Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.
Играят дама, начертана с тебешир,
по тротоарите подскачащи надежди.
Препускащ хаос на суетен панаир
са мислите ми - кукувича прежда.
Преглъща тишина бетонният панел.
Безлика крепост, карма и опора.
И крият се, достигнали предел,
минутите. Любовница - умората.
© Найден Найденов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
