Безтегловност
Денят е болен, с тежък махмурлук,
безвкусно сив и някак неуютен.
Притихнал е в очакване, без звук,
изгубен в самотата си, залутан.
Играят дама, начертана с тебешир,
по тротоарите подскачащи надежди.
Препускащ хаос на суетен панаир
са мислите ми - кукувича прежда.
Преглъща тишина бетонният панел.
Безлика крепост, карма и опора.
И крият се, достигнали предел,
минутите. Любовница - умората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
