Отморявам се бавно, вживявам се просто,

ако всеки насрещен въпрос

ми отвърне с въпрос, гледам го странно

и продължавам по своя си път.

Скрити улички търся, мразя пошли площади –

предпочитам  да изтъркам някои и друг галош,

но да търся сама изхода, макар и трудно,

без да питам накрая,

а мен

да питат защо.

Съществуваме явно и безпощадно –

спрели сме гарите, свиркаме стоп!

Стоплили пламъци, вием фанфарите,

теглим по някой и друг хомот.

Требнена сила все се провира  –

усмивка – профил, анфас.

Щяло прищяло аз ако ида,

няма да има парад,

а разобличение на всички престорени

смешни човешки съдби,

стъпили яростно в себе си сладостно,

преследват какво ги боли.

Промъкната смъкната одежда предлагам –

истинска, не е от злато, сребро –

сламена, непрехвалена,

но знае защо!