12 июн. 2020 г., 14:26

Безумен сплит

1.3K 0 1

Отморявам се бавно, вживявам се просто,

ако всеки насрещен въпрос

ми отвърне с въпрос, гледам го странно

и продължавам по своя си път.

 

Скрити улички търся, мразя пошли площади –

предпочитам  да изтъркам някои и друг галош,

но да търся сама изхода, макар и трудно,

без да питам накрая,

а мен

да питат защо.

 

Съществуваме явно и безпощадно –

спрели сме гарите, свиркаме стоп!

Стоплили пламъци, вием фанфарите,

теглим по някой и друг хомот.

 

Требнена сила все се провира  –

усмивка – профил, анфас.

Щяло прищяло аз ако ида,

няма да има парад,

 

а разобличение на всички престорени

смешни човешки съдби,

стъпили яростно в себе си сладостно,

преследват какво ги боли.

 

Промъкната смъкната одежда предлагам –

истинска, не е от злато, сребро –

сламена, непрехвалена,

но знае защо!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Караиванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, успехът, постигнат сам, без чужда помощ, е най-ценното нещо, което човек може да постигне!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...