Отморявам се бавно, вживявам се просто,
ако всеки насрещен въпрос
ми отвърне с въпрос, гледам го странно
и продължавам по своя си път.
Скрити улички търся, мразя пошли площади –
предпочитам да изтъркам някои и друг галош,
но да търся сама изхода, макар и трудно,
без да питам накрая,
а мен
да питат защо.
Съществуваме явно и безпощадно –
спрели сме гарите, свиркаме стоп!
Стоплили пламъци, вием фанфарите,
теглим по някой и друг хомот.
Требнена сила все се провира –
усмивка – профил, анфас.
Щяло прищяло аз ако ида,
няма да има парад,
а разобличение на всички престорени
смешни човешки съдби,
стъпили яростно в себе си сладостно,
преследват какво ги боли.
Промъкната смъкната одежда предлагам –
истинска, не е от злато, сребро –
сламена, непрехвалена,
но знае защо!
© Велина Караиванова All rights reserved.