3 dic 2019, 22:03

Безумен тост

1.3K 1 5

Вдигам тост за Сатаната
защото е различен
и така пословично е символичен

 

и за Твореца също вдигам тост
нищо, че е вече рядко срещан гост

 

и когато хаосът настъпи
и злото кръста то пречупи

 

за кого тогава аз да вдигна тост
когато на платнетата съм само гост

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Манчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За любовта е нужен тост,
    макар, че крехка è!
    И аз и ти с ме гости!
    Какво? Какъв въпрос!?
    А любовта, а любовта...
    За нея тост!
    За нея тост...
    И аз съм гост...
    И тя е гостенка...
  • Супер! Само така, Приятелю! Обичам те!
  • Благодаря ти Албенка, за прецизната оценка, но това са фактите брутални... И да, на сатаната.. майната му!
  • Аз не бих вдигнала тост за сатана, но си прав, че Творецът е радко срещан гост, за жалост... Предизвиква размисъл стиха ти, поздравявам те!
  • Неочаквани изводи и разсъждения, затворени в лаконична форма.
    Поздравявам те, Цъки и се радвам, че си пак в сайта!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...