aichelq (Надя Василева)
41 15
16 ene 2009, 8:12

Безумникът с усмивката 

  Poesía
792 1 7
 

         Безумникът с усмивката

                                                            12.01.2009

Когато някой спре да се усмихва...

Когато спре да вярва в любовта,

животът само преминава тихо

и заличава стъпките му от света...

... защото той дори да вдишва силно

от пролетта на всеки миг

измръзнал губи се и все на тъмно

чертае името си с черен стик.

 

Когато някой скрие, че е плакал...

Когато своята врата затвори,

животът никога не спира влака,

не спира музиката и не спори.

Той просто става и дори без дума

по свойте мисли продължава,

когото трябва заличава... с гума

... и все напред върви... в безкрая...

 

Когато някой оглушее за морето...

Когато валсът на лалетата не чува...

Дали изобщо вижда птицата в небето?

Дари разбира колко малко ще му струва

да вдигне своята глава в сумрака,

да драсне клечка, да запали свещ

и да живее всеки миг и да не чака

животът сам да стане по-горещ!

 

Когато някой се засмее шумно

и всички погледи го пресекат,

той само махва и безумник

оставя ги да си крещят,

живота хваща под ръка и тръгва,

напред сред звук и светлина лети,

и точно той света променя!!!

Бъди безумника с усмивката и ти!!!

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??