Безумникът с усмивката
Безумникът с усмивката
12.01.2009
Когато някой спре да се усмихва...
Когато спре да вярва в любовта,
животът само преминава тихо
и заличава стъпките му от света...
... защото той дори да вдишва силно
от пролетта на всеки миг
измръзнал губи се и все на тъмно
чертае името си с черен стик.
Когато някой скрие, че е плакал...
Когато своята врата затвори,
животът никога не спира влака,
не спира музиката и не спори.
Той просто става и дори без дума
по свойте мисли продължава,
когото трябва заличава... с гума
... и все напред върви... в безкрая...
Когато някой оглушее за морето...
Когато валсът на лалетата не чува...
Дали изобщо вижда птицата в небето?
Дари разбира колко малко ще му струва
да вдигне своята глава в сумрака,
да драсне клечка, да запали свещ
и да живее всеки миг и да не чака
животът сам да стане по-горещ!
Когато някой се засмее шумно
и всички погледи го пресекат,
той само махва и безумник
оставя ги да си крещят,
живота хваща под ръка и тръгва,
напред сред звук и светлина лети,
и точно той света променя!!!
Бъди безумника с усмивката и ти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Василева Всички права запазени
