23 oct 2007, 9:34

Безумно-чисто

  Poesía
621 0 16
Отвън се чува воят непокорен
на вятъра, безумстващ върху клоните.
А те се гънат до припадане,
преглътващи неистовите му стенания.

Отвънка сенки се преплитат нежно,
като покайващи се фино пред душата.
Похотливият мрак обгръща им телата,
вибриращи, безмълвно-грешно!

Откопчили се бавно от умиране,
светлеят като порцеланови амури,
на вятъра след дръзкото флиртуване
и се изкъпват в чисти, свети извори!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...