Отвън се чува воят непокорен
на вятъра, безумстващ върху клоните.
А те се гънат до припадане,
преглътващи неистовите му стенания.
Отвънка сенки се преплитат нежно,
като покайващи се фино пред душата.
Похотливият мрак обгръща им телата,
вибриращи, безмълвно-грешно!
Откопчили се бавно от умиране,
светлеят като порцеланови амури,
на вятъра след дръзкото флиртуване
и се изкъпват в чисти, свети извори!