Безумно е!
Безумно е!
Ослушах се, сърцето ми препуска,
в гърдите ми камбанен звън ехти,
уж тихо е, нощта коси разпуска,
разнищена душата ми шепти.
Не чакам пак вратата да отвориш,
в юмруците си стискам празнота,
а иска ми се с теб да поговоря
за сънищата, дебнещи в нощта.
За бягството във времето ни малко,
за чувствата ни в сплетена дъга
и за мечтите литнали високо,
за жаждата, за прага на дълга!
Оглеждам се във сянката на мрака,
прегръщат ме невидими ръце.
Безумно е! Сърцето ми те чака!
Тъй чака само влюбено сърце!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados
