Безумно е!
Безумно е!
Ослушах се, сърцето ми препуска,
в гърдите ми камбанен звън ехти,
уж тихо е, нощта коси разпуска,
разнищена душата ми шепти.
Не чакам пак вратата да отвориш,
в юмруците си стискам празнота,
а иска ми се с теб да поговоря
за сънищата, дебнещи в нощта.
За бягството във времето ни малко,
за чувствата ни в сплетена дъга
и за мечтите литнали високо,
за жаждата, за прага на дълга!
Оглеждам се във сянката на мрака,
прегръщат ме невидими ръце.
Безумно е! Сърцето ми те чака!
Тъй чака само влюбено сърце!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
