Безумно е!
Безумно е!
Ослушах се, сърцето ми препуска,
в гърдите ми камбанен звън ехти,
уж тихо е, нощта коси разпуска,
разнищена душата ми шепти.
Не чакам пак вратата да отвориш,
в юмруците си стискам празнота,
а иска ми се с теб да поговоря
за сънищата, дебнещи в нощта.
За бягството във времето ни малко,
за чувствата ни в сплетена дъга
и за мечтите литнали високо,
за жаждата, за прага на дълга!
Оглеждам се във сянката на мрака,
прегръщат ме невидими ръце.
Безумно е! Сърцето ми те чака!
Тъй чака само влюбено сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
