Безумно висок
Тоя свят е безумно висок,
щом да гледаш нагоре се учиш.
Падаш лесно на първия скок
и си сам, като улично куче.
Ближеш рани и виеш от глад.
С всички сили обичаш небето.
Пътят лесен е само назад.
Всеки камък обръща каретата.
Юди сто ти подливат вода
и ти сочат треските в очите.
Всеки шанс се превръща в беда,
неуспехът – единствен учител.
И напът към върха те болят
коленете, сърцето, честта ти.
От безумно висок, този свят
се превръща в борба с непознати.
Стигаш края. На твойте плещѝ
е душата ти – тъжна и гола.
Мръзне, плаче и в тебе крещи,
че мечтае да тръгне надолу.
© Деница Гарелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сърдечно съкровена болка!
-
Благодаря ви!
-
Доообре, Доообре 😀
-
Браво! Написан стих с болка! Така е когато падаш надолу. Да! Това може да се случи! Висините са достижими!
-
Благодаря, Елка!
-
Силен стих! Много ми хареса!
-
Благодаря ви!
-
На върха е самотно, тъжно и студено. Поздравления Дени!
-
Прекрасно! Поздравления, Дени!
-
„Безумно висок е” светът покрай нас.
Но светът с непознати(желани)неща преизпълнен.
Че това що успяваш да стигнеш с ръка
ти е близко, познато и ниско, безхълмово.
Ще ти липсва когато изкачиш върха,
но не го знаеш дордето не тръгнеш…
Поздравления и от мен! -
Вале... благодаря ти!
-
Ближеш рани и виеш от глад.
С всички сили обичаш небето. -
Благодаря от сърце на всички!
Радвам се, че ви е харесало -
Много, много хубаво, Дени!
-
Великолепна поезия – многоцветна наслада за сетивата, пред която човек се преизпълва с чувство за цялостност! Сърдечни поздравления! Благодаря за възможността да чета всички прекрасни творби!
-
Силна творба! Прекрасно е, Дени!
-
Благодаря ви! От сърце!
-
Прекрасна поезия
-
"И напът към върха те болят
коленете, сърцето, честта ти.
От безумно висок, този свят
се превръща в борба с непознати...."
И тогава се влюбваш отново... в болка, в рана, и удар, и в нож
мислех си - няма да стане - снощи... но светът се оказа не толкова лош Удоволствие е да прочета това стихотворение, Дени! Благодаря ти! -
Много силна творба, Дени!
Радвам се , че те чета!
Поздрави! -
Радвам се, че ти харесва, Гени!
-
Много силна творба, Дени, поздравления!
-
Толкова ти благодаря, Мая За всичко!
-
"Но изкачил най-стръмното без дъх
и стъпил върху темето му голо,
помни – не се изгражда дом на връх,
а пътят за назад е все надолу." Валентин Чернев
Тъй че...изкачиш ли своя връх, всички пътища оттам водят надолу.
Браво, Дени! -
Трогната съм от вниманието.
Много благодаря! -
С Мария. Много ми въздейства, Дени. ⚘
-
Височинна Поезия!💟 Адмирации, Дени!👏
-
Във високото е дълбоко и светло ! Благодаря!
-
Честито, Дени!
Прочетох го и тъкмо си мислех колко много му подхожда звездичката...
Ще се връщам тук. -
Няма край. Краят на един път е начало на следващ. Никога не знаеш кой е краят и кога ще дойде.
Поздравления. -
Безумно точно!!!
Браво, Деничке! -
Дени, изчерпиха ми се суперлативите за теб! Шедьовър, както винаги!
-
Краси! За мен е чест!
Наде, Генек, благодаря ви много -
Хубаво.
-
Разкош!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
