Безумно висок
Тоя свят е безумно висок,
щом да гледаш нагоре се учиш.
Падаш лесно на първия скок
и си сам, като улично куче.
Ближеш рани и виеш от глад.
С всички сили обичаш небето.
Пътят лесен е само назад.
Всеки камък обръща каретата.
Юди сто ти подливат вода
и ти сочат треските в очите.
Всеки шанс се превръща в беда,
неуспехът – единствен учител.
И напът към върха те болят
коленете, сърцето, честта ти.
От безумно висок, този свят
се превръща в борба с непознати.
Стигаш края. На твойте плещѝ
е душата ти – тъжна и гола.
Мръзне, плаче и в тебе крещи,
че мечтае да тръгне надолу.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Гарелова Все права защищены
