Моя любов! Мое сърце!
Ти, нощна птицо, не спиш.
А аз само притихнала слушам
диханието притаено.
Безумно влюбени, душите горят
радват се и разнежват гърдите.
Чувствата ще хванем в ръце.
Моят поглед – отправен към щастието.
Само, само зова твоето утре,
да спре при тази небесна любов.
Зная, че ще дойдеш и без да мислиш.
Сърцето ти, превърнато в заря,
огрява простора и моята любов,
само твоята нежност има ключ към нея.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados