Моя любов! Мое сърце!
Ти, нощна птицо, не спиш.
А аз само притихнала слушам
диханието притаено.
Безумно влюбени, душите горят
радват се и разнежват гърдите.
Чувствата ще хванем в ръце.
Моят поглед – отправен към щастието.
Само, само зова твоето утре,
да спре при тази небесна любов.
Зная, че ще дойдеш и без да мислиш.
Сърцето ти, превърнато в заря,
огрява простора и моята любов,
само твоята нежност има ключ към нея.
© Йонка Янкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
