Моя любов! Мое сърце!
Ти, нощна птицо, не спиш.
А аз само притихнала слушам
диханието притаено.
Безумно влюбени, душите горят
радват се и разнежват гърдите.
Чувствата ще хванем в ръце.
Моят поглед – отправен към щастието.
Само, само зова твоето утре,
да спре при тази небесна любов.
Зная, че ще дойдеш и без да мислиш.
Сърцето ти, превърнато в заря,
огрява простора и моята любов,
само твоята нежност има ключ към нея.
© Йонка Янкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
