8.06.2017 г., 16:14

Безумно влюбени

654 1 8

Моя любов! Мое сърце!

Ти, нощна птицо, не спиш.

А аз само притихнала слушам

диханието притаено.

Безумно влюбени, душите горят

радват се и разнежват гърдите.

Чувствата ще хванем в ръце.

Моят поглед – отправен към щастието.

Само, само зова твоето утре,

да спре при тази небесна любов.

Зная, че ще дойдеш и без да мислиш.

Сърцето ти, превърнато в заря,

огрява простора и моята любов,

само твоята нежност има ключ към нея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...