gerrda (Геновева Христова)
408 4501
14 nov 2009, 15:17

Безветрие 

  Poesía
530 0 4

 

 

 

Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд,
във шепите ми дето е осъден
до живот да стене
безнадеждно.
Тишината
все по-бездумно се задавя,
абортирала парче надежда,
закърпено с трошици страст.
Затихва
полъхът от споделеност
(неродена още),
обречената доза нежност
все по-малко ще кърви.
А липсата от трудни обещания
ще ме превърне в облак,
за да знам,
че слънцето ще ме целува сутрин
и няма вече 
да вали...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??