Безветрие
Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд,
във шепите ми дето е осъден
до живот да стене
безнадеждно.
Тишината
все по-бездумно се задавя,
абортирала парче надежда,
закърпено с трошици страст.
Затихва
полъхът от споделеност
(неродена още),
обречената доза нежност
все по-малко ще кърви.
А липсата от трудни обещания
ще ме превърне в облак,
за да знам,
че слънцето ще ме целува сутрин
и няма вече
да вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
