gerrda (Геновева Христова)
408 4496
14 нояб. 2009 г., 15:17

Безветрие 

  Поэзия
594 0 4

 

 

 

Хладнеят безразлично сетивата
на всяка тъмноока нощ,
синоптично сбъдваща прогнози
за несбъднатата Вечност...
Опожарен е трепетният дъжд,
във шепите ми дето е осъден
до живот да стене
безнадеждно.
Тишината
все по-бездумно се задавя,
абортирала парче надежда,
закърпено с трошици страст.
Затихва
полъхът от споделеност
(неродена още),
обречената доза нежност
все по-малко ще кърви.
А липсата от трудни обещания
ще ме превърне в облак,
за да знам,
че слънцето ще ме целува сутрин
и няма вече 
да вали...

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??