От стискане на зъби ми се вие свят.
Боя се да не изкрещя навярно..
Безпътни пътища ме влачат пак назад
към сънища безсънни и кошмарни.
Къде да търся път и докъде да спра?
Последни сили откъде да взема?
Залутана сред чужда тропическа гора,
в безвремие превръщам свойто време.
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados