20 feb 2008, 12:41

Безвремие 

  Poesía » De amor
985 0 4

Вървя  притихнала

в божествената светлина на залеза.

И в миг душата ми полита над света

и осъзнавам красотата на мига

и да ме няма, всичко пак ще е така -

безкрайно слято в мига.

Усещане за единение обхваща ме,

покой и лекота издигат ме

и виждам този град, реката и брега,

и щастие обзема ме, че тук съм,

макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.

 

© Златка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??