20 февр. 2008 г., 12:41

Безвремие 

  Поэзия » Любовная
966 0 4

Вървя  притихнала

в божествената светлина на залеза.

И в миг душата ми полита над света

и осъзнавам красотата на мига

и да ме няма, всичко пак ще е така -

безкрайно слято в мига.

Усещане за единение обхваща ме,

покой и лекота издигат ме

и виждам този град, реката и брега,

и щастие обзема ме, че тук съм,

макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.

 

© Златка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??