Martin_Red (Златка)
5 25
Feb 20, 2008, 12:41 PM

Безвремие 

  Poetry » Love
838 0 4

Вървя  притихнала

в божествената светлина на залеза.

И в миг душата ми полита над света

и осъзнавам красотата на мига

и да ме няма, всичко пак ще е така -

безкрайно слято в мига.

Усещане за единение обхваща ме,

покой и лекота издигат ме

и виждам този град, реката и брега,

и щастие обзема ме, че тук съм,

макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.

 

© Златка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??