Вървя притихнала
в божествената светлина на залеза.
И в миг душата ми полита над света
и осъзнавам красотата на мига
и да ме няма, всичко пак ще е така -
безкрайно слято в мига.
Усещане за единение обхваща ме,
покой и лекота издигат ме
и виждам този град, реката и брега,
и щастие обзема ме, че тук съм,
макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.
© Златка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
