Безвремие
Вървя притихнала
в божествената светлина на залеза.
И в миг душата ми полита над света
и осъзнавам красотата на мига
и да ме няма, всичко пак ще е така -
безкрайно слято в мига.
Усещане за единение обхваща ме,
покой и лекота издигат ме
и виждам този град, реката и брега,
и щастие обзема ме, че тук съм,
макар и без следа, във вихъра на вечността отлитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Всички права запазени
