28 mar 2008, 8:15

Безвремие...

  Poesía
690 0 3

В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!

 

 

 

Затъжила се бях по светулките,
удавили се в сълзите солени...
Заразих и цвеята с депресия,
свили са се тъжно в шушулките!

 

 

 

Наоколо - пълно безвремие...
Църковните камбани даже мълчат.
Слънцето тъжно се скри зад комините,
но пак ще изгрее, имам търпение!

 

 

 

Желание неистово блика във мен.
За ново начало, по-светло от лъч...
Нека започне време на осъзнаване,
че животът е миг, за нас отреден!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДРУГА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как съм го пропуснала-прекрасен стих!
    Много ми хареса!поздрав!
  • Звучи ми искренно и тъжно, но красиво!
    с обич, Дона.
  • Много е хубаво. Само малко ми се губи ритъма като го чета, но просто може би не го чета правилно. УСПЕХ!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...